Възобновява се работата по проекта за каскада „Горна Арда“

Проектът за изграждането на каскада „Горна Арда“ вероятно ще бъде включен в работния вариант на Плана за управление на речните басейни в Източно-беломорския район за периода 2016-2021 г., който в момента е на етап обществени консултации.

Това бе една от темите по време на срещата на ръководителите на Хидроенергийната компания „Горна Арда“ Вернер Казагранде, председател на Управителния съвет, и Гюнтер Вайлцер, член на УС на дружеството днес в Кърджали с областния управител Илия Илиев, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Екипът на ХЕК „Горна Арда“ продължава работата по осъвременяването на проекта, за да сме сигурни, че той отговаря на съвременните изисквания за ефективност, икономически ползи и екологосъобразност, заяви Казагранде. Той допълни, че старият идеен проект предвиждаше каскада с три хидровъзела, но е възможно новият да е с два, а при всички положения инвестицията ще бъде на територията на област Кърджали. Представителите на компанията, натоварена с проектирането, изграждането и експлоатацията на каскадата, коментираха и детайли около бъдещите си инвестиционни намерения и темповете, с които се развива проектът. Домакинът Илия Илиев изтъкна, че „Горна Арда” е изключително важен за региона инфраструктурен обект със значим икономически и социален ефект, и държавата е заинтересована той да се реализира възможно най-скоро. Казагранде уточни, че за постигане на по-добрата координация между институциите, имащи отношение към изпълнението на проекта, е създадена междуведомствена група под ръководството на зам.-министъра на енергетиката Николай Николов. В нея влизат експерти от министерствата на енергетиката, на околната среда и водите, и на регионалното развитие и благоустройството, както и представители на фирмите-акционери - НЕК и EVN. Целта е да се намери най-подходящата форма за изграждане на каскадата, съобразно изискванията на националното и европейското законодателства, международните стандарти за строителство на ВЕЦ-ове и регулациите в сферата на екологията. Проектът за хидроенергийната централа бе създаден първоначално като българо-турски, междуправителственото споразумение беше подписано от експремиера Иван Костов, а за помпозната първа копка от Анкара пристигна тогавашният му колега Бюлент Еджевит. Впоследствие турският холдинг „Джейлан“ фалира и дейностите по изграждането бяха замразени. През август 2013 г. кабинетът на Пламен Орешарски бе решен да рестартира проекта следващата година и заложи срок за завършването му през 2018 г. Миналата година Вернер Казагранде подчерта, че проектът не е замразен, че се правят допълнителни проучвания с цел прецизирането му преди доклада по ОВОС, тъй като планирането е от 70-те – 80-те г. на 20-ия век./БГНЕС