Ципрас: Турция да зачита международното право, Ердоган: Да преразгледаме Лозанския договор

Момент от срещата Ердоган и Ципрас
Момент от срещата Ердоган и Ципрас / БГНЕС

Посещението на турския президент Реджеп Ердоган в Гърция започна с исторически спор, предаде кореспондентът на БГНЕС. Зачитането на международното право и териториалната цялост от страна на Турция е предварително условие за стабилни двустранни отношения между Гърция и Турция, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас на срещата с Ердоган. "Различията винаги са съществували, има ги и днес. Важно е са изразим нашите разминавания по конструктивен начин, без провокации“ изтъкна Ципрас.

От своя страна Ердоган заяви, че страна му няма териториални претенции към никой от съседите си, но постави въпроса за преразглеждане на Лозанския договор от 1923 година.

„Лозанският договор не може да бъде предмет за обсъждане и полемика, не е възможно правен договор да бъде актуализиран, заяви гръцкият президент Прокопис Павлопулос на съвместната пресконференция с турския му колега. Ердоган обаче подчерта, че според политическото право договорите могат да бъдат актуализирани и това трябва да бъде направено, тъй като има много световни примери.

„Няма никаква причина да преразглеждаме отново този договор. Ние не вярваме, че е необходима някаква реформа в него, той регламентира ясно правата на малцинствата в двете страни. В Гърция се признават, спазват и защитават правата на религиозните малцинства, ние сме правова държава“, заяви Павлопулос. Той изрази надежда за бързото намиране на изход по Кипърския въпрос.

Ердоган отговори, че Гърция очевидно не разбира някои елементи от Лозанския договор, подписан преди 94 години, който не касае само двете държави, но и Япония, Великобритания, Португалия и други. „За 94 години светът бе изграден отново, в Турция и в Гърция настъпиха много промени. Смятате ли, че мюсюлманите в Западна Тракия живеят според условията на Лозанския договор, имате ли представа изобщо за живота им? Тези мюсюлмани днес нямат правото да избират свой главен мюфтия, принудени са да приемат назначения от властта. В Турция патриархът не се назначава от държавата, той се избира от членовете на съвета на Синода, които трябва да са турски граждани. Но в Гърция мюсюлманите не могат да избират своя главен духовен водач. А това не е практика, заложена в Лозанския договор и ние трябва да докажем приложимостта му. Няма да е лесно след 94 години, но нека по-бързо направим необходимото. За нас е специален приоритет защитата на правата на нашите сънародници в Западна Тракия“, посочи Ердоган.

Дори жестикулациите на Ердоган и Павлопулос бяха на различни позиции.
Дори жестикулациите на Ердоган и Павлопулос бяха на различни позиции. / БГНЕС

Той допълни, че знае за провокациите в този район по повод предстоящото му посещение там и призова за засилване на двустранните връзки. Според него е наложително да продължат усилията за стратегическото партньорство на високо равнище. „Нека да не гледаме празната половина на чашата, а пълната и да затвърдим нашите отношения. Вярвам, че това посещение след последното отпреди 65 години ще даде резултати и аз нямам търпение“, каза турският държавен глава.

Той каза същото и по време на срещата си с Алексис Ципрас и настоя да бъдат загърбени идеологическите мании. „Турция няма претенции към териториалната цялост на нито една държава. Възможно е в миналото да сме допускали взаимни грешки. Народите ни имат много общи страни и много жалко, че заради грешките от миналото много гърци, наши съграждани ни напуснаха. Проблемите трябва да решаваме с обща мъдрост“, посочи Ердоган пред Ципрас.

БГНЕС припомня, че турският президент от миналата година засили говоренето за необходимостта от оспорване на Лозанския договор. В края на ноември 2016 г. пред конференция за новата концепция за сигурността той заяви, че „бъдещето трябва да се планира на базата на задълбочения прочит на историята, а Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах“ и специално акцентира на документа, по силата на който 3 милиона квадратни километра имперски територии са орязани до 780 000 квадратни километра. „И това стана в Лозана под носа ни. Отнеха ни толкова земи и някои пак намериха повод за гордост. Какво бяхме, какво станахме, какво ще бъдем? Този въпрос за нас е изключително важен. Необходимо е да четем втория план на историята и така да планираме бъдещето си“, посочи Ердоган и припомни, че винаги при споменаването на Лозана „някои се чувстват некомфортно“. По-нататък в словото си той подчерта, че никой няма право да се намесва във вътрешните закони на Турция, а решенията ще вземат нейните власти. За пореден път Ердоган обвини ЕС в намеса във вътрешните работи на страната и в покровителство над терористите и техните депутати, избягали в Брюксел. „Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен. Разбира се, че ще го обсъждаме, ще правим опити да постигнем по-доброто решение. Първата световна, Втората световна, Студената война останаха в забрава и на базата на това се опитват да ни затворят в Лозанския договор. Да не ни връзват кусур, обаче ние сме дали дума на нацията си. Ние ще оспорим всички условия“, заяви турският президент пред участниците в конференцията. Само месец по-късно в реч в конгресния център в Анкара той подчерта, че турският народ „горчиво преживява загубите си от Лозанския договор и трябва да се говори открито, че след войната за независимостта сега е изправен пред асиметрична война“. Налице са опити за прекрояване на региона и ако страната си позволи бездействие в този критичен период, ще се окаже отново в условията на Севърския договор /мирен договор, подписан през 1920 г. в парижкото предградие Севр между държавите победителки в първата световна война и Османската империя, която понася големи териториални загуби, бел.ред./. Периодът е особено критичен и когато вървят планове за прекрояване на картата на региона, ние нямаме право да спираме, защото бихме се върнали в условията на Севърския договор. Ние сме нация, която живее в скръбта за нашите загуби от Лозанския договор. Трябва открито да се каже, че в момента Турция е в най-голямото си предизвикателство след войната за независимостта ни“, посочи тогава Ердоган. Утре програмата му предвижда посещение в гръцкия град Комотини, където в Старата джамия той ще се включи в голямата петъчна обедна молитва.

БГНЕС припомня, че Лозанският мирен договор е подписан през юли 1923 година между Турция, от една страна, а от друга - Великобритания, Франция, Италия, Япония, Гърция, Румъния и Югославия. Той определи новите граници на Турция, като по този начин юридически оформи разпада на Османската империя.

Отделно Реджеп Едоган отново постави пред Атина въпроса за предаването на осемте турските военнослужещи, заподозрени, че са замесени в опита за преврат през юли 2016 година. „Турция от дълго време се бори с терористичните организации. Гърция е една от онези държави, с които най-лесно може да постигне взаимно разбиране по въпроса за борбата с тероризма... Ние започнахме диалог с Ципрас и днес имам призив към него: справедливостта не трябва да възтържествува твърде късно. Те трябва бъдат върнати в Турция, те извършиха опит за преврат“, заяви Ердоган Реджеп Ердоган на съвместната пресконференция с гръцкия премиер Алексис Ципрас .

На свой ред Ципрас отвърна, че Гърция е правова държава и всички необходими решения ще бъдат приети от съдените органи.

През май гръцки апелативен съд отказа да екстрадира в Турция двама от 8-те турски военни, които избягаха в Гърция с вертолет в хода на опита за преврат. Преди това трибунал отказа екстрадирането и на другите шестима турски военни. /БГНЕС, РИА-Новости