През декември управляващият в Германия Християндемократически съюз /ХДС/ще избере нов председател вместо Ангела Меркел. Основните претенденти за този пост са трима - Анегерт Крамп-Каренбауер, Фридрих Мерц, Йенс Шпан. Техните възгледи за външната политика на ФРГ се различават.
[b]Отношенията със САЩ[/b]
Настоящият генерален секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, чието трудно име в Германия често съкращават до АКК, доскоро въобще не блестеше с изказвания по въпросите на външната политика. Жителка на федералната провинция Саар на границата с Франция, можем да кажем, че тя по произход е експерт по френските въпроси. Но какви са нейните експертни способности по американското направление все още предстои да видим. Така или иначе, тя един път официално посети САЩ в качеството си на генерален секретар на ХДС. Там тя произнесе реч на ежегодната среща на американските губернатори и посети завод на BMW. Добро начало, но нищо повече. Междувременно в американските медии вече я кръстиха: „мини-Меркел“. Крехка, интелигента жена, Крамп-Каренбауер едва ли ще се сприятели с грубиянина Тръмп.
За разлика от АКК, бившият председател на Парламентарната група на консерваторите в Бундестага Фридрих Мерц има големи връзки със Северна Америка, тъй като е председател на влиятелната организация „Атлантически мост“. Той се отличава и с доброто си отношение към САЩ. Трансатлантическото партньорство за този политик е една от най-важните основи на германската външна политика. Но когато Тръмп започна да заплашва своите с въвеждането на наказателни мита, търпението дори на Мерц се изчерпа. Все пак той е професионален експерт в областта на икономиката и се обявява срещу всякакви ограничения в търговията, които не са необходими.
Анегрет Крамп-Каранбауер и Ангела Меркел. / БГНЕС
Що се отнася до Йенс Шпан то навярно той най-добре от всички кандидати за поста лидер на ХДС ще успее да намери общ език с представителите на администрацията на Тръмп. А и самите тръмписти отдавна забелязаха младия напорист политик, който е готов да наруши стандартите на типично за Меркел мислене. Политик с имиджа на бунтар, един от първите, които се срещна с новия американски посланик Ричард Гренел, а скоро след това даже беше приет в Белия дом от съветника по национална сигурност на президента Джон Болтън. Нито един министър на здравеопазването не е бил удостояван с такава чест. За Тръмп и компания Шпан като председател на ХДС е само първата стъпка, те мечтаят за канцлера Шпан.
[b]Отношенията с Русия[/b]
Русия за Анегрет Крамп-Каранбауер е най-дълбоко пазената тайна. Логично е да се предположи, че тя често е обсъждала личността на стопанина на Кремъл с прекрасно познаващата всички руски тънкости Ангела Меркел, чието доверено лице се смята АКК. Всичко, което до момента можеше да бъде чуто от Крамп-Каранбауер за Русия, беше само повторение на това, което по-рано вече беше казала Меркел. Тя ще се отнася с предпазливост към Путин, предизвикана от неговото нападение срещу Украйна – също точно така, както и действащият канцлер. Изглежда, че до всичко, което засяга Русия, тази жена ще се придържа към същата линия, както и Меркел – по възможност, запазвайки дистанцираност.
„Западните демокрации са най-важните съюзници на Германия“, заяви Фридрих Мерц на 1 ноември пред журналисти в Берлин. Което, съответно, означава: намиращата се на изток квазидемократична Русия автоматично се оказва на второ място, ако въобще се стигне до там. Приоритетите на Мерц са напълно ясни. Привърженик на увеличаването на военни потенциал и на НАТО, той разглежда Русия като естествен стратегически противник. И все пак Мерц, макар и малко, е един от „разбиращите Путин“ /германското Putin-Versteher – политически неологизъм, с който се обозначават тези, които публично се стремят да разберат или да обяснят в положителен тон политиката на Путин след присъединяването на Крим/. От една страна, Мерц нарича руския президент „сериозен риск за Запада“, а от друга, не пропуска да подчертае, че Западът не е взел под внимание чувствителността на Русия.
Фридрих Мерц. / БГНЕС
По сходен начин се държи и Йенс Шпан: посочва изначалната връзка със Запада и критично оценява Изтока. При това той е по-остър, отколкото Мерц: „Погледнете Русия или ислямисткия терор, в непосредствена близост до нас сигурността става все по-малко“. Шпан многократно е упреквал Германската социалдемократическа партия и Лавата партия в прекалено голям стремеж да „разберат Путин“, но без да влиза в подробности по повод на това как трябва да се градят отношенията с Русия.
[b]Миграционната политика на Германия[/b]
По този въпрос с Анегрет Крамп-Каренбауер всички е ясно – тя напълно се придържа към линията на Меркел, споделяйки християнско-хуманитарните възгледи на действащия канцлер и нейния подход към интеграцията на мигрантите и бежанците.
В същото време тя подкрепи всички действия на правителството, насочени към ожесточаване на миграционната политика. Само един-единствен път АКК излезе със своя собствена идея, а именно с предложение да се въведе всеобща военна служба за бежанците със срок за една година с възможност за алтернативна служба. Това предизвика критика от всички страни. „Миграционната политика предизвика противоречия, които се усещат до ден-днешен“. Това изказване на Крамп-Каренбауер най-точно отразява положението, в което се оказа партията ХДС. Но как да се излезе от нея? Тя не даде отговор на този въпрос.
За Фридрих Мерц трудно може да се каже, че е ярък противник на миграционната политика на Меркел. Докато миграционният поток в Германия се запазва на днешното ниско равнище, той не вижда особен проблем. Въпреки това той предупреждава за повята на „фобия на отчуждението“ и „фобия на пренапрежението“ сред германците, а също така промени що се отнася до увеличаването на престъпността. Мерц също така упреква партията „Алтернатива за Германия“, че тя изкуствено раздухва страховете и недоволството на гражданите. Не, Мерц не може да бъде обвиняван, че възнамерява да насочи вдясно миграционната политика.
Йенс Шпан. / БГНЕС
Йенс Шпан се отличава и по това от него. Той не спира да критикува канцлера, между другото и за това, че Меркел се старае да изключи миграционната политика от избирателната кампания. В интервю за „Билд“ той казва следното: „Хубавото намерение да се изключи от обществената дискусия септември 2015 г. /този месец се отбелязва началото на масовия бежански поток/ води до никъде. В нашата страна, както и преди продължават ежегодно да пристигат без всякакъв ред мигранти, главно мъже. Техният брой е сравним с населението на град, като Касел“. Миграционната политика е една от основните причини за загубата на популярността на ХДС. Нито един консерватор не заявява това толкова ясно и силно. Ако Шпан стана председател на партия, на Меркел няма да й бъде никак, ама никак лесно. /БГНЕС
------------
Удо Бауер, „Дойче Веле“.