Различни щати и общини си имат собствени правила, които често са доста различни. / БГНЕС
Изборите в САЩ са интересни не само заради отражението им върху световната политика. За българите те са също повод за сравнение между родната избирателна система и сложния и доста различен от наша гледна точка механизъм, по който американците гласуват. Акцентът тук ще е върху самия процес; сигурен съм че самите резултати ще бъдат отразени и коментирани обстойно.
Президент се избира на всеки 4 години, но избори за други длъжности на федерално, щатско или общинско ниво има всяка година в началото на ноември. Американският Конгрес (парламент) се състои от Горна и Долна Камара. Ето как протича изборния ден в Америка на федерално и местно ниво (в случая община Сан Франциско, щат Калифорния), очевидно пречупени през субективната гледна точка на един човек.
В Сената всеки щат е представен по равно (от двама сенатори) независимо от населението. Така Калифорния с нейните близо 40 милиона жители има същата тежест в Сената като Уайоминг с неговите 580 хиляди. Сенаторите имат мандат от 6 години и на всеки две изтича мандата на около 1/3 от тях. Така промените в състава на Сената са постепенни. Гласуването е мажоритарно и в не малко случаи хората дават доверие на сенатор от партия, която губи президентския вот в щата. Мажоритарният принцип позволява на кандидат сенаторите да водят политика, която често е доста различна от тази на ядрото на партията, която те представляват. Тази година се гласува за 35 от 100-те сенатори в конгреса. От тези 35 места, 26 са заети от демократи, а 9 от републиканци. 10 от 26-те места, които демократите защитават са в щати, спечелени от Тръмп през 2016. Само едно от 9-те места, защитавани от републиканците е в щат, спечелен от Клинтън преди две години. Затова промяна на мнозинството в Сената е много трудно през 2018. През 2020 и 2022 година обаче, местата ще са разменени и пътят към мнозинство на републиканците ще е далеч по-труден. Хората в Сан Франциско също гласуват за един от двамата калифорнийски сенатори (за двамата едновременно почти никога не се гласува). Там нещата са практически предрешени и сенатор Файнстайн (демократ) ще получи мандат за още шест години.
В Камарата на Представителите ( House of Representatives), нещата са по-сложни и регламентът е по-различен. Там всеки един от 435-те представители се избира на всеки две години. Всеки щат е представен според населението си: Калифорния има 53 представители, а Уайоминг има един. Изборът отново е мажоритарен по области. Така теоретически изборите за Долна Камара би трябвало да отразяват партийните предпочитания в страната на всеки две години. Практически обаче, това не е точно така. Определянето на областите, излъчващи свой представител е предмет на дълбоко користни политически игри, в които губернаторът и местния щатски конгрес променят границите на областите по начин, който да облагодетелства партиите, които са ги издигнали. Това е една от причините изборите за губернатор и парламент на щата да имат значение. Предвид настроенията в обществото, би трябвало демократите да имат значително предимство в изборите за Камара на Представителите. Областите обаче са определени предимно от републикански губернатори и щатски власти, които имаха повече успехи при предишни избори, така че резултатът никак не е предопределен въпреки предимството на демократите. В Сан Франциско нещата отново са практически ясни. Представителят на областта ще е демократът Спейер, което едва ли учудва някого предвид че Тръмп спечели под 10% в областта преди две години. Очевиден недостатък на изборите за Сенат и Долна Камара в Сан Франциско е, че републиканския глас там е напълно безсмислен, понеже няма тежест или значение в национален мащаб. Представителите на общината ще са демократи.
Това е най-често дискутираната част от изборите, но далеч не цялата. Изборната бюлетина се състои от 8 страници. Такива бюлетини са изпратени на всички регистрирани гласоподаватели преди повече от месец. Не малка част от тях са ги попълнили и изпратили по пощата. За какво още се гласува? Една от важните длъжности е губернатор на Калифорния, където се очаква повечето калифорнийци да гласуват. Освен това се избират: заместник губернатор (независимо от самия губернатор, което според доста хора е безсмислено); около десетина второстепенни щатски длъжности ( където не малко хора просто не познават кандидатите и или не гласуват или го правят по партиен принцип); съдии (включително върховния съд на Калифорния), общински длъжности като училищни настоятели или директор на обществения транспорт и други третостепенни длъжности, където избирателната активност е ниска. Всички изборни позиции са представени в справочник, изпратен по пощата заедно с бюлетините до всички регистрирани избиратели. Там са описани отговорностите на всяка длъжност и всеки кандидат се представя и излага позициите си накратко. Един от основните проблеми в този процес е, че много хора не са запознати и не се интересуват, така че сравнително малка група активисти може да организира и спечели такъв избор.
Последната част от бюлетините са свързани с поредица щатски и местни референдуми. Тази година на щатско ниво се гласува за или против различни щатски данъци върху горива и недвижима собственост, за лятното часово време в Калифорния, за това дали да има минимални изисквания за площ при отглеждане на добитък, дали обществени служители са длъжни да отговарят на обаждания при аварии през почивно време и т.н. На местно ниво инициативите са сходни: дали да се построи нова стена срещу наводнение по брега на залива; дали да се въведе допълнителен данък върху едрия местен бизнес, за да се подпомогнат бездомниците; доколко информация за договорните отношения на общината трябва да са обществено достояние и дали да се обложат прадавачите на марихуана с допълнителен данък. За всички тези инициативи има обстойна информация в справочника, изпратен до избирателите. Там привържениците и противниците на всяка позиция са изложили собствените си аргументи и са разкритикували аргументите на опонентите си. Звучи много разумно, но на практика често се оказва, че хората нямат време или желание да се занимават, така че популистки представени инициативи или такива, подкрепени от добре организирани активисти печелят и стават закон в щата или града при ниска избирателната активност.
Така протича изборния (не-президентски) ден в един американски град. Различни щати и общини си имат собствени правила, които често са доста различни. Дали демокрацията побеждава или дори работи гладко е въпрос на лично възприятие. Безспорно е обаче, че нещата са в ръцете на хората. Ако нещо не работи, виновни са си хората. Те са гласували или избрали да не гласуват и ще живеят с последствията. В това отношение, нещата са точно като в България. /БГНЕС
-------------------------------------
Анализ на Живко Мутафов за Агенция БГНЕС. Мутафов заминава в началото на 90-те години да следва в САЩ. Има магистърска степен по Бизнес Администрация, а в последните 20 години се занимава с капиталови пазари и борсови инвестиции в развиващите се страни.