BG



EUR 1.95583
USD 1.48925
CHF 1.62014
GBP 2.47495

Weather Today Tomorrow
София 24° 21°
Бургас 26° 26°
Варна 27° 26°
Пловдив 29° 23°
Русе 29° 27°



2012-05-24 08:40:33
Без филтър

Соня Тотева: Образование ли? А кой е Образът?

Когато отминат модите и вълненията на деня и горе-долу се провиди същността, случва се в живота нея – същността – да я няма.

Според мен в такова състояние на загуба се намира днес българското образование.

Защото образът, моделът, ликът го няма. Именно поради липса на Образ, същност, хоризонт училището непрекъснато сменя тежестта на двете си страни: учител и ученик.

При сегашния проектозакон в центъра е поставен ученикът. Акцентът обаче не е смислено обоснован от гледна точка на съдържанието на образ – ованието. За всичко са се погрижили авторите на закона: за учениковата психологическа подкрепа /все едно, че по презумпция се приема, че училището е някаква наказателна институция/, за защита на правата на ученика са се нагърбили специални и специализирани съвети, общински и родителски общности, педагогически съветници, психолози и пр. обосновани и не дотам институции и фактори.

Но, когато по-внимателно се вгледа човек в текста, си задава обикновения въпрос: "за какво, за кого собствено се грижат, искат да се грижат, настояват да се грижат тези институции?"

Очевидно са подминали ненатрапчивия и позабравен факт, че училището е преди всичко образователна институция, в която СЕ ПОЛАГА СИСТЕМЕН, УПОРИТ ТРУД с цел усвояването, прилагането на ЗНАНИЕТО-ЦЕННОСТ. Че резултатът от този труд е радостта и интелектуалното удовлетворение при проумяването от страна на младия човек на всяка част от голямата НАУКА! Че целта преди всичко на всекидневната среща учител-ученик, на ученик-ученик е именно този род удовлетвореност, а не интересността и забавата. Плачът по "интересното" в училище няма да се превърне в радост в бъдеще нито за учениците, нито за родителите им, нежели пък за просветните чиновници, свикнали да оцеляват, като бъдат услужливи към "повика на времето". Още по-глупави ставаме ние, възрастните, когато поддаваме на децата си в тази посока, сякаш не знаем, че днешната култура, в която сме потопени до удавяне вече, е култура на забавлението.

Снижаването, смаляването на авторитета и мястото на училището и на учителя на никоя нация не са простили.

А всъщност би трябвало да се грижим за Знанието-ценност. Знанието, но не в баналния и повърхностен аспект: "това ще им послужи на децата, а това – за какво ще им е?", а в по-дълбокия: "знанието е ценност, към която се стремим не поради някакъв интерес, а поради самото него."

Знанието като основа, път, посока на пътя, на който всеки родител иска да види детето си: пътя на личностното съзряване, на широкия духовен хоризонт, в чиято линия човек като се вгледа, като се вмисли, прави своя избор като морално същество. И с тази именно нагласа родителят би трябвало и днес да води детето си в училище при учителя.

А истината е, че редицата на българските учители става все по-застаряваща и все по-оредяваща.

С голяма част от тях се случва тихата, ужасяваща метаморфоза, зад която стоят страхът и загубата на смисъл, синтезирани в отговорите на въпросите: "защо съм учител? защо работя това?". Учителят днес все повече се омалограмотява, чиновнически, по пазарному все повече скрива своята позиция, свива гледната си точка, снижава своя манталитет пред натиска на вездесъщите делегирани бюджети, НПО-та, либерални и либертариански демарши, които нямат нищо общо с отговорната, народолюбива и достопаметна грижа на нашите първостроители за про-света-та на българина.

Натискът върху българското образование днес е огромен: 41% неграмотни и малограмотни, около 9% вишисти, над 400 НПО, от които около 50 – посветени на училището, около 300 партии, 240 законодатели със снижаващ се образователен и общокултурен ценз, многобройни институти, които произвеждат неприсъщи и насилени идеи за образованието ни.

В годините назад се забравиха и потъпкаха толкова много неща, че изчерпателен списък не е възможно да им се състави.

На първо място се забрави Образът. След като в ситуация на секуларност сме приели, че образът на българското образование няма да е Творецът на всичко видимо и невидимо, че няма да градим себе си и децата си по образ Божи и чрез училището, то трябваше да оставим и развием съгласно 130-годишната ни традиция образа на гражданина /политес/- родолюбец, по чиито черти и качества учителите да имат длъжността да извайват чертите и качествата на днешните и бъдещите българи.

Образът е не само ценност, образец, който служи за отправна точка, критерий и съдържание на усилията ни за постигането му. Образът е своеобразен стълп на надежда, че, като се стремим към него, имаме бъдеще и бъдещ живот по достойнство. Образът е и приемственост, а то значи зрялост, осмисленост, опитност, можене. Но приемствеността, въпреки заявленията, днес е прекъсната. Прекъсната е не само поради малодушие, прекъсната е и поради поддаването ни на ерозиращото разбиране за свободата, чийто девиз е: "имам/ш право/а! имам/ш избор!", вместо "свободен съм, следователно съм отговорен съобразно знанията, компетентността и социалната си позиция".

Тъжната гледка на разнообразните прояви на инфантилност днес поразява и покварява младите хора на България. Инфантилността не е, че 40-50-годишни имат външност и поведение като незрели тийнейджъри. Коренът на инфантилността е тази всепозволеност, претенция, че "ми се полага", която лишава днешния човек от най-важното личностно и социално достойнство: чувството за ред, граница, приемственост, подреденост и култивираност на характера, на всекидневието, но и дълбинното разбиране на въпроса: "защо съм на тази земя?", както и смисления и сериозен негов отговор. Идва ми наум есето на Тончо Жечев за "Одисей", където патосът на автора беше събран в един стон: "Василе, Василе, какво ще правиш сред тез диваци!". В него "диваците" бяха французите, чийто порок според жената е бил различният им или липсата на ред. Тази вътрешна, невидима мрежа от морални императиви, които пребивават на всекидневно и по-високо равнище, у нас вече е в развалини. Движим се от и сред хаос от неосъзнатости, зловредности, от страхове, които не останаха вън и от нашето училище.

Образоваността е редът, хармонията, симфонията в човека между вътрешната му цялост, завършеност, в която е жив стремежът към саморазвитие, към знание и социалната му проявеност, позиция, компетентност на полето на общото благо на държавата и Родината България.

Тази хармония днес в съдържателно отношение е надвикана от фетиши: "компютъризация на учебния процес", "проект", "проектно мислене", "проектно поведение", "таргет-група" /кой ще се възползва, кой ще има интерес/.

"Интересът клати феса!" Ами, когато падне фесът, какво ще видим? Глава и лице на човек? Или симулакар на "образ и подобие Божие"?! Обхваната съм от тъжната сигурност за невъзвратимите неща след поредните болезнени крясъци: "1,2,3...12! Е-е-е!"

Децата ни, уважаеми читателю, децата ни! Все повече няма на кого да заприличат децата ни! Когато статистиката отчита бягството им от държавата /на по-будните, образованите и по-заможните/ не си правим труда да анализираме този факт в дълбочина. Децата ни бягат от тук не само поради мизерните перспективи за развитие и заплащане. Те бягат И защото няма на КОГО ТУК да заприличат! От Платон-Аристотеловото време е обяснено, че добродетелта, умението, мярата са качества, които се формират от примера на средата и правилното възпитание и образование. Тъжната констатация е, че всички ние умаляхме, снизихме, слязохме под прага на длъжността си като граждани, че и там, където в науката ни имаше школи, а в училищата ни – училищни и учителски общности, днес е надвиснало чувството за край. Все повече живеем сред спомени и набързо прегърнати моди и не можем да изправим гърбове.

Примиреността не е смиреност!

Апелът ми е прост: "Да се уплашим!" Да се уплашим всички ние, като общество, да съберем силите си, да се вмислим преди да пристъпим към всичко друго, и да проумеем задачата си: "Спасението на държавата ни започва с поставянето на същинските им места на: училището, семейството, здравето, сигурността, земята, ума на България!"

И, понеже тук думата ми е за училището, като сърцевина на народното ни добруване, трябва да намерим сили училището да престане да бъде призрак на самото себе си! Накрая ще кажа за какво мечтая. Мечтая си за три групи неща, които да се случат още през време на моето учителствуване:

А.

- към училището сутрин като приближаваш, да чуваш "Мила Родино";

- децата ни да не оредяват, а да са толкова много, че училищата да не ни достигат;

- децата да говорят тихо, да се движат внимателно, лицата им да са ведри, а думите им да са цъфнали цветя и всичко това да са попили от примера на своите родители;

- децата ни първолаци да идват в училище и вече да знаят наизуст "Аз съм българче", "Мила Татковино", да знаят "Отче наш" и Вазовото "Дядо Господи, прости ми" и всичко това да са научили от своите родители;

големите ни деца с лекота и с желание след това да искат да рецитират цялата "Епопея на забравените", всичките двадесет стихотворения на Ботев, целият "Евгени Онегин" и "Фауст" /последните са изхвърлени от учебната програма?!/;

-големите ни деца свободно и уверено да изграждат тези върху задълбочено прочетените от тях български и световни произведения на литературата, философията, историята;

- децата най-накрая да имат детство и юношество, да изглеждат и да се държат съобразно възрастта си, и когато стане време – да станат зрели граждани, а не да минат в графата "инфантили".

Б.

Всички учители без изключение да имат:

- вътрешна събраност и взискателност към своето призвание;

- да са проумели и показали чрез поведението си дълбинната разлика в значенията на глаголите "служа" и "обслужвам";

- да са прочели толкова важни и съществени неща по предмета си, че всяка учебна година да не прилича на никоя предходна по съдържание, стил и метод на преподаване;

- да са толкова можещи, знаещи, разбиращи, че всеки от тях да се превърне в мярката за свобода на учениците си.

В.

Искам държавата България, ако милее и я страх за себе си, да става всяка сутрин и да си казва: " Ако искам да съм добре, да ме има, нека да ида и попитам моите учители, всеки един от тях, следното:

Как си? Имаш ли от още нещо нужда в училище и вкъщи, за да си преподадеш днес урока по най-добрия начин и да научиш моите деца на най-доброто?;

Стигат ли ти или се нуждаеш от още средства, за да набавиш книгите, необходими за уроците си, да си обновиш компютъра, да се абонираш за сайтовете и периодиката, които считаш за важни за работата си и за духовното си израстване?;

Как си, учителю? Не ми харесва, че имаш по 900-1 000 часа при норматив 648 и си мълчиш, защото не ти достигат парите за издръжка на децата и къщата ти;

Не се харесвам и аз самата, учителю, че премахнах по време на "царското" си правителство естествената ти и дадената ти по закон длъжност "държавен служител", че съм те завряла още повече в дупката на самооправданието, покорството, там, където по спомени едва-едва се сещаш, че по призванието си ти си "conditio sine qua non" за моето устройство, функциониране и бъдеще."

Искам тези три неща да се случат сега, не утре или никога.

И тогава ще е лесно: лесно и подредено ще се напишат смислени и ясни учебни програми за всеки клас и степен на нашето училище; лесно и сериозно ще се напишат смислени и ясни учебници по всеки предмет и за всеки клас в нашето училище; лесно и естествено ще се подредят нещата около видовете училища и техния прием; лесно и без изхвърляния ще се подредят приоритетите на всяко едно от тях.

Защото ще сме провидели, разбрали и осмислили Образа на образованието.

Аз не съм песимист. Вярвам в думите на един велик духовник и боговидец, който ни казва да не се отчайваме, да не пропадаме в бездната на личната си претенция, горделивост и нискоумност, да не служим с действията си на временното и привидното, а да гледаме, да следваме и работим за истината, за възхода и пребъдването на България и тогава няма да останем сами и без подкрепа!

Честит празник, уважаеми работници на полето на просветата! Светите братя, чийто ден прославяме днес, са наши небесни покровители и застъпници! Да не забравяме това! /БГНЕС

------------------

Соня Тотева е учител по философия в 18-то СОУ в София

София / България Bookmark and Share



Copyright © 2008 Агенция БГНЕС . Всички права запазени.


Съдържанието на Агенция БГНЕС и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция БГНЕС, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция БГНЕС, посочване на източника и добавяне на линк към www.bgnes.com. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Без филтър!
М.Христова: Жекова нарушава мораториума върху хидрофракинга

Не знам дали става въпрос за неграмотност и некомпетентност или за алчност и корупция по отношение на решение №28 от 26 август 2014 г., с което министърът на околната среда Светлана Жекова е дала разрешение на американската компания "Парк Плейс Енерджи Корп" да извърши проучване на нефт и природен газ в Блок "1-11 Вранино" в Добруджа. >>>