BG



EUR 1.95583
USD 1.47476
CHF 1.61519
GBP 2.44708

Weather Today Tomorrow
София 29° 27°
Бургас 28° 27°
Варна 27° 26°
Пловдив 33° 30°
Русе 32° 29°



2014-01-28 08:26:24
Общество

Тодор Бояджиев: Разединението е заплаха за България

Разединението в нацията е най-голямата заплаха пред националната ни сигурност. Ако Гинес имаше рекорд по политическа глупост, България ще го вземе. Това заяви в интервю за БГНЕС генерал Тодор Бояджиев.

Информационна агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.

БГНЕС: Господин Бояджиев, каква е ролята на службите за гарантиране на националната сигурност на България в момента?

Тодор Бояджиев: Органите за сигурност винаги са били и трябва да са инструмент, а не силата. За съжаление при различните обществени системи те могат да се използват с различно предназначение. Но една от основните грешки, които се правят, особено през последните години на прехода, че упрекът пада върху службите и отговорността се търси от тях, а не от тези, които са ги използвали. Службите са инструмент, те са скалпел – опасен инструмент. В ръцете на хирург се използват за животоспасяващи операции, в ръцете на убиец и престъпник скалпелът е оръжие за отнемане живот. Така че това е една от основните принципни грешки – да се гледа на службите като на нещо повече от това, което са – инструмент.

Когато разглеждаме въпроса за националната сигурност не трябва да търсим решението на тези проблеми в службите. Най-напред трябва да погледнем ръката, която държи инструмента. Ако управляващият елит не възложи и не формулира правилните задачи, ако не използва службите в национален интерес, а повече гледа да постига личен, групов, корпоративен интерес, то в кого е вината? Разбира се има и случаи, когато хора отвътре, дисиденти, посочват проблемите.

БГНЕС: Вие имате богата информация, какво визирате?

Тодор Бояджиев: Познавам лично някои хора, които са били отговорни служители в ЦРУ, но това не им е попречило, когато инструментът – ЦРУ, е бил използван неправомерно, излизат и заявяват, че институцията – разузнаване или контраразузнаване не изпълнява функциите си или дори престъпва закона. Такива дисиденти има доста. Бих посочил един такъв случай, който за нас е изключително важен – той е свързан с атентата срещу папата. Мелвин Гудман, дългогодишен старши анализатор в ЦРУ и в разузнавателния отдел на Държавния департамент. Когато в ръководството на ЦРУ реши да лансира българската следа и да посочи с пръст България като съучастник и дори водещ изпълнител в атентата срещу папата, той не се поколеба да застане срещу ръководството на ЦРУ, да се яви пред комисията по разузнаване на американския конгрес и да заяви, че ЦРУ се политизира, че това е политическа поръчка, че няма доказателство, че България е съпричастна в този процес. Това стана тогава, когато беше най-остър моментът. Друг е въпросът, че поради политическите боричкания в България това не стана достояние на българската общественост. Тогава имаше политически сили, които искаха да докажат, че България е виновна, за да хвърлят отново вината върху службите. Давам този пример, за да не се създаде впечатление, че само у нас има проблеми. Тези болести на националната сигурност ги има навсякъде. Винаги има склонност този инструмент за постигане на национални цели да се използва и за друго. Важно е обществеността да получава информация, за да може да прави необходимите корекции.

БГНЕС: Как се разви тази инициатива на анализатора на ЦРУ?

Тодор Бояджиев: Аз дадох пример с Гудман. Когато пред сенатска комисия той излезе в резултат Боб Гейтс, който беше предложен от президента Рейгън за директор на ЦРУ, не получи номинация. От мои приятели бях получил по факса разпечатка на това, което е казал Гудман пред комисията. Два дни той говори пред комисията. Тогава аз предложих разпечатката на български журналисти. Те подготвиха чудесен материал, но главният редактор очевидно се допита до някого, очевидно едно такова силно доказателство, че България няма участие в този атентат за някои не беше изгодно да се появи, защото застъпваха обратната теза. Стигна се до това, че информацията у нас се сложи в редакционно чекмедже и не се появи в пресата.

БГНЕС: Защо толкова години българските политици не могат да приемат пакет от закони, които да регулират дейностите на службите?

Тодор Бояджиев: Ако се опитам да формулирам причината в едно изречение, това е, че за нашите политици, без значение леви, десни, или други, та за нашите политици националната сигурност не е толкова цел, колкото алиби , оправдание да доказват свои политически позиции и да громят политическия враг. Не се подхожда нормално към този проблем, който е национален, който не трябва и не може да бъде политически оцветен, по който задължително трябва да има политически консенсус. У нас този консенсус го няма. Започна се на 4 декември 1990 година във Великото народно събрание, когато един политик излезе и предложи да се отворят досиетата, за да претърпи нацията катарзис. Цялото това нещо беше заченато и родено в грях, защото хората, които стояха зад тази идея не търсеха катарзис. Знаете ли каква беше конкретната причина? Силната кандидатура на д-р Петър Дертлиев за поста президент на Р България. Д-р Дертлиев беше почти станал президент на България. Обаче негови съратници и негови противници по една или друга причина не искаха да го видят президент. И някой подшушна на депутат от тогавашната опозиция, че ако отворят досиетата, може да се появи декларация на д-р Дертлиев от Белене, направена след инквизиции за сътрудничество. Такава декларация няма. Но това беше основният мотив тогава, на 4 декември този въпрос да се яви в дневния ред. Та от тогава, та до ден-днешен проблемът се използва основно за политически манипулации, за битки или очерняне на политическия противник, та даже на съратник. Идеята дойде от СДС. Не беше търсене на катарзис, а инструмент за търсене на политическа битка и за манипулиране на общественото мнение.

Не казвам, че не трябваше да се каже истината. Като тръгвахме да сменяме системата, трябваше да кажем откъде тръгваме. Но това не значеше да се слага знак за равенство между категорията доносник, което е морална категория, и категорията сътрудник. Не може ти да обвиниш хиляди хора, които са правили нещо в полза на държавата, че са били доносници. Това беше една огромна манипулация, която за съжаление продължава до ден-днешен. Доносниците винаги ги е имало и навсякъде ги е имало. Много повече доносници е имало в партийните редици.

Има маса хора, които морално не са чисти и могат да бъдат поставени в категорията доносници. Но това не значи ,че всички, които са сътрудничели на службите са били доносници.

Затова днес един от проблемите на сигурността в сферата на специалните служби е това, че ние очернихме масово всички и днес много малко са тези, които смеят да помогнат на службите да си изпълняват функциите.

БГНЕС: Има ли друга държава, която да е осветила, да е изнесла списъци със сътрудниците?

Тодор Бояджиев: В САЩ например още в акта за национална сигурност, приет през 1946 година има постановки, които водят до съдебни присъди, затвор и огромни глоби за хора, които изнесат самоличността на хора от системата за сигурност. По-късно по конкретен повод бе въведен закон, който вкарваше в затвор с години заради изнасяне на имена хора от сигурността. У нас обаче не стига, че изнесохме имената на всички досега ами по предложение на Иван Костов в предишното 41-во НС искаме да изнесем и на тези, които продължават да работят. Ако Гинес има рекорд по политическа глупост, то България ще го държи в няколко категории. Първата е именно назоваването поименно на хората, които са работили за националната сигурност, без да се прави сметка, че тези хора са имали своите приятели извън страната. Хора, които са помагали на България, не на БКП. Хора, които са работили за наш национален интерес.

БГНЕС: Възможно ли е у нас законодателно да бъде регулиран процесът на обмен на информация между службите и политиците?

Тодор Бояджиев: Тука ме карате да кажа нещо, което е нецензурно, но то не е моя мисъл. Основният закон на Мърфи в иерахологията е, че във всяка структура, както в септичната яма, най-големите парчета изплуват отгоре. Много е крайно, затова аз имам свое допълнените към закона на Мърфи, че и в най-обезмасленото мляко понякога и каймакът излиза отгоре. Че има големи парчета, които изплуват отгоре, а въобще не им е там местото, това го виждаме почти ежедневно. Че има много кадърни хора – също. За съжаление обаче ние мислим, че със структурите и някакви козметични промени в тях ще решим проблемите. Не е това начинът. Каква е най-голямата заплаха за националната сигурност? Ето на този въпрос има един-единствен отговорен политик, който досега е изразил ясна позиция и стои зад нея – това е вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова. Тя е човекът, който казва: Да има заплахи, но най-големите заплахи не са сирийските бежанци, не е и престъпността и трафикът. Всичко това са заплахи. Но голямата заплаха в момента за националната сигурност е, че като нация сме разединени. В тази обстановка всяка една друга заплаха става много по-голяма опасност. Затова аз съм абсолютно съгласен с вицепрезидента, че в тази обстановка свикването на КСНС към президента след няколко дена по въпроса за европрограмите е много важен въпрос, но не сега е моментът. Големият въпрос е разединението на нацията. Докато по основни въпроси не се постигне консенсус, докато не започне партиен и обществен диалог за важните неща за държавата ни, със закони и промени в структури, няма да решим нещата. За съжаление депутатите влизат в свещената сграда на Народното събрание, без да четат какво пише на фасадата й. А това трябва да им е основната молитва – "Съединението прави силата". За съжаление разединението им осигурява властта и затова сме на това дередже в момента. Основният стремеж е да се злепостави, да се компрометира опонента. Не в дискусия, не в сферата в борба на идеи, на програми, на виждания. Службите не се проявяват като служби, които трябва да защитят националния интерес, а по-скоро на база на критиките към миналото се бие непрекъснато по авторитета им. Оказва се, че умеем да рушим, но не умеем да надграждаме.

Не умеем на базата на хубавото, което е постигнато, не само през времето на социализма, а и през последните 25 години, да надграждаме. И това поради ниска политическа култура, поради използване груби методи в политическата битка. С отхвърляне на всичко, което предишния е направил. Същото е и при службите. Непрекъснато се пишат закони, а те не се приемат. Конкретен пример – при правителството на Бойко Борисов, се внесоха закони за това някои служби да сменят шапката си. НРС от президента да отиде към правителството, НСО – също. Тогава очевидно беше изгодно за управляващите този закон да се приложи – президентът е наш, но премиерът е още по-наш. Добре, ама палачинката се обърна. Сега имаме друго правителство. Някой от ГЕРБ да натиска този закон да мине на второ четене? Ами това означава разузнаването да мине от Плевнелиев на Орешарски. Изведнъж законът утихна, никой не говори за него, говорят за нов закон за националната сигурност. Законите не решават проблемите. Не бива да се превишава ролята на органите. Основната отговорност носят тези, които ние сме упълномощили да ръководят държавата. В крайна сметка и всички ние сме виновни, че не можем да намерим верните хора до този момент. Но като сме ги избрали, като не могат да ръководят, навсякъде ще има срив. Да очакваме, че службите ще измъкнат държавата от това състояние, това е абсурдно, това означава да се върнем към авторитарно управление. Затова и последната идея да се сложи шапка на службите, информацията да отиде към правителството за мен е абсурдна. Това е връщане към стари модели. Да не говорим, че в момента имаме закони за деполитизация на службите. А правителството е партийно. Няма никакво основание на тях да се дава цялата информация. Службите, които са подчинени на този закон, трябва да имат вход, да дават информация, а правителството да си носи отговорността и да взема решения. Правителството трябва да си носи отговорността да формулира задачите на тези служби и да контролира как ги изпълняват. А не някакво си звено, някъде там в правителството. То не носи отговорност, не е избрано от нас избирателите, не подлежи на контрол в Народното събрание. Това е да създадеш правителство в сянка.

БГНЕС: Останаха ли в България хора, които умеят да анализират информацията?

Тодор Бояджиев: В България е имало и има хора, които умеят да боравят и да анализират информация. Тук има една друга истина, която управляващите непрекъснато пренебрегват. В обществото има дисперсиран, разпръснат много повече професионализъм, отколкото в състава на Министерския съвет. Не могат да очакват непрекъснато , че те са гениите и че те могат да намерят точните решения, ако не се вслушат в обществото, ако не използват потенциала на обществото. Все се твърди, че има дискусии, обсъждания, а улицата наложи обществени съвети. Между другото пак откриваме топлата вода, защото още министър Христо Данов внесе и защити във ВНС първия сериозен закон за МВР, в който реформата беше поставена на професионална основа. В него той бе вписал, че към МВР, тогава приемано като най-репресивен орган, трябва да има обществен съвет – МВР да се постави под контрола на обществото. Половин година по-късно в кабинета на Христо Данов влезе Йордан Соколов и първото нещо, което направи, беше да отмени обществения съвет с поправка от закона. Сега 20 години по-късно улицата го наложи.

БГНЕС: Ако трябва да се определи външната заплаха за националната сигурност на България, в геополитически план, коя е тя?.

Тодор Бояджиев: Отново ще повторя в момента е разединението на нацията. Това е предпоставка за отключване на много други процеси, които могат да застрашат националната сигурност. Да не говорим за демографски проблеми и прочие. Национална сигурност неправилно се разглежда в рамките на граници, външни влияния и т.н. Националната сигурност касае абсолютно всичко. Когато ти не можеш да осигуриш храна на децата си, това пряко касае националната сигурност, когато не можеш да осигуриш образование на децата си – също. Глобалните процеси разбира се носят нови компоненти на понятието сигурност въобще. Когато се глобализира и тероризмът, ти не можеш да останеш настрани. Сарафово го показа, сирийските бежанци и това, което става в Сирия в момента потенциално увеличава и терористичната заплаха за България. Някои непопулярни правителствени решения също крият потенциални опасности за националната сигурност. В моята нова книга, която ще излезе през февруари, в интервюто, което ми дава пред камера Крючков, бившият шеф на КГБ и един от организаторите на пуча срещу Горбачов, той там директно казва: " Вие подценявате мюсюлманския фактор, който дебне на границата ви". Това го казва преди почти 18 – 19 години. Тази ситуация не се е променила. Даже ролята на мюсюлманския фактор се увеличава с бежанската вълна. В този огромен поток много лесно могат да проникнат и хора на "Ал Кайда", и хора, които вече участват в някакви терористични планове, защото от тук те могат да попаднат в Европа. Има и положителни неща – увеличава се партньорството за неутрализиране на някои глобални заплахи и пр. Отново обаче не можем да разчитаме само на специалните служби. Докато не се осъзнае, че това са структури, които се нуждаят и от обществена подкрепа и от съпричастност в проблемите. /БГНЕС

--

Ген. Тодор Бояджиев е роден през 1939 г. Завършил е радиоинженерство в МЕИ. След това работи в системата на МВР, като стига до зам.-началник на Първо главно управление. През 1990 година е произведен генерал. Депутат е във ВНС. Става главен секретар на МВР през 1991 г. Напуска през май 1992 година. Президент е на създадената от него асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум" (БЕРФ). Автор е на книгата "Разузнаването", в средата на февруари предстои да излезе и новата му книга "Разговори за разузнаването", в която са публикувани 52 интервюта с шефове и водещи личности от националните разузнавания на САЩ, Русия, Европа и др.

София / България Bookmark and Share



Copyright © 2008 Агенция БГНЕС . Всички права запазени.


Съдържанието на Агенция БГНЕС и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция БГНЕС, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция БГНЕС, посочване на източника и добавяне на линк към www.bgnes.com. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Без филтър!
Разширяването на НАТО: стратегическа гениалност или историческа грешка

Кризата в руско-американските отношение заради Украйна доведе до възобновяването на важния дебат. Кой беше прав? >>>